Заговорът на мъртвите

„Заговорът на мъртвите“ от Марин Георгиев е произведение, което разглежда „междинното българско време“. То описва период, който сякаш вече не съществува, но все пак изисква свидетелства, ако искаме да разберем какво се е случвало. Историите и спомените в книгата започват още преди 1989 г. и времето на Народната република България, а всъщност те се натрупват като купчини от дневници, бележки или писма, които авторът е запомнил през годините на безкрайния преход. Тези разкази са силно субективни и остри; често демитологизират или дори развенчават – така авторът възприема хората и събитията около себе си. Някои герои в тези повествования са забравени с времето, докато други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева изплуват в нова светлина за читателя. Такова е естеството на мемоаристиката: всеки читател при откритото подобно произведение има възможността да сверява своето разбиране с автора си, като запазва правото си да не се съгласява напълно. Миналото остава реалност с различни интерпретации.

Тони Николов