Знамената от борбите и войните за освобождение и обединение на българските земи

В историята на Македоно-одринското опълчение, българският офицер и войвода Петър Дървингов отбелязва, че "[...] времето неумолимо потъва в бездната на вечността; следите от действията ни се изгубват, паметта започва да предава и фактите от вчера постепенно стават легенди, оцветени с нюансите на новата епоха, новия език и променените обществени нужди".

Сто двадесет години след Илинденско-Преображенското въстание – най-силното общобългарско въстание за освобождението на българските земи в Македония и Тракия – ние събираме фрагменти от миналото с цел да разсеем мъглата на съвременните балкански политически конфликти относно историята и паметта. Стремим се към възстановяване образа на героичния дух у българите в тяхната борба за свобода. Този устрем получава своя импулс веднага след Берлинския конгрес, който прилага интересите на великите сили върху Санстефанския договор и по този начин създава една невъзможна мечта. Нереализираният идеал за национална революция водещ до обединение под един покрив трансформира реалността в Химера с разрушителни последици.

През десетилетия наред българските хора в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини - останали извън Княжество България - а също така тези със свободно положение организират акции, повстават и водят битки стремейки се към политическо обединение. Както споменава генерал-лейтенант Никола Жеков: "под победните знамена стои единодушен целият български народ".

Образът на този единен народ е монументален — той носи героичност както трагизъм така романтика; немислим е без знамето – било то въстаническо или бойно — под което онези които предпочитаха смъртта пред несвободата доказаха чрез собствената си кръв своя произход като българи.

Тази публикация отдава почит именно на тях. За първи път тя представя част от богатството значими знамена от Националния военноисторически музей свързани с борбата за независимост във Македония и Одринско региони; включително бойни знамена от полковете участвали в Балканските войни и Първата световна война вдъхновявани от стратегическите цели на България. Те са автентични артефакти запазени благодарение усилията както индивидуални лица така институции.

Знамената символизират колективното желание за обединено Отечество но също така служат като отражение над идентичността през общоприети символи като цветовете на трикольора или коронования лъв изобразяващ православния християнски кръст или воинската награда "За храброст". Девизът "Свобода или смърт" резонира силно през цялото време около Българското възраждане докато стихотворения написани от Христо Ботев напомнят “Тоз който падне…”, оставили дълбок отпечатък върху поколения борци. Образът двамата братя Кирил и Методий остава важен символ засвидетелстван дори сред отличия присъждани при признание независимост — орден „Св.Св.Кирил&Методий”.

Пред това наследство ние свеждаме глави уважаваме жертвоготовността им дарила света ни с идеала за свободна Bulgaria , помним всички допринесли по какъвто начин могат включително стотици хиляди загубили домове близки.
Доц.д-р Соня Пенкова
Директор Национален военноисторически музей