Връзки и развръзки

Жените, занимаващи се с хумор в българската литература, почти не присъстват, а на световно ниво са изключително малко. В контекста на този недостиг, книгата на Анджелина Соренсен изпъква като „странна птица“. Самата авторка също е такъв уникален случай – тя преминава между два континента: Европа и Америка. Спомените ѝ я свързват с нашия свят, докато съдбата ѝ е по-скоро американска. Тя пише със завидна лекота и ироничен поглед към ежедневието си, предлагайки свежо чувство за хумор. Чрез разказите от сборника „Връзки и развръзки“ направих асоциация с известната песен за усмивката: „Със свойта нишка лека, привързват те човека към човека…“

Михаил Вешим, главният редактор на вестник „Стършел“, отбелязва:

Има книги, които затваряме с облекчение.

Има книги, които оставят у нас тъга при края им.

Има книги, които ни вдъхновяват да споделяме опитът си с приятели.

Разказите на Анджелина Соренсен попадат точно в тази категория – четейки ги човек започва да си припомня свои преживявания и истории. И желанието да разкажем на близките си как след един от тези разкази сме се сетили за нещо подобно…

По аналогичен начин добри анекдотисти могат да пробудят забравени шеги сред слушателите – веднага щом приключат историята си някой ще каже друга; после друг; а след това трети…

„Връзки и развръзки“ представлява разговор с интелигентния читател - провокация за неговата емоционална памет и покана за духовна връзка. Нещо рядко срещано днес в динамичните и стресирани времена.

Румен Белчев

Преди ден получих електронно писмо от банката ми относно откритие на банкова сметка; освен личната тайна парола трябваше да отговоря на три въпроса само аз знам техните отговори.

На първите два въпроса реагирах бързо и уверено. Но третият зададе сериозни философски размисли у мен; не очаквах официалното банково съобщение да ме принуди да преценим дали професията ми е правилният избор или дали вървя по верния път в живота.

Третият въпрос беше: "Коя е най-мечтаната ви работа?".

Спомних си моментa когато бях в първи клас – седях край масата вместо да правя домашното си просто наблюдавах гълъбите през прозореца. Майка ми ме видя какво правя и каза: “Ако не учиш добре, когато порастваш ще ходиш да пасеш гъските!“