Черно хайку

Стихосбирката „Черно хайку“ е написана веднага след пандемията и на фона на две войни. Тя акцентира върху уязвимостта на всичко, разкривайки пукнатините в сигурността и предателствата, произтичащи от навика; изследва слепите места в теориите и паническите отстъпления на логиката, терора от смъртността и безкрайните способности да заблуждаваме себе си. Авторът настоятелно проучва реалността както вътре в нас, така и извън нас, търсейки поетична динамика сред сухата информация и метафорично значение в енциклопедичните факти. Вдъхновява се от трагизма на новините и светли моменти от ежедневието. Теми като времето във всички негови форми – геологично, историческо или биологично – представени като експеримент, храна или изпитание; красотата при умственото оголване; физическият отпечатък на паметта върху тялото са част от съдържанието на книгата.

„Черно хайку“ има тройна премиера: българската версия е публикувана от Жанет 45 в Пловдив, гръцката - от Икарос в Атина, а английският превод е включен в сборника “Notes of the Phantom Woman” с издател Ugly Duckling Presse (Ню Йорк) благодарение на Джон О`Кейн и Екатерина Петрова.

Тази музика завършва
капка по капка.
Зъбът ти го изваждаш всяка сутрин.

Както някой близък,
да ти разказва история,
която не те интересува,
но ти никога не желаеш да спира
и я наричаш щастие.

Или изображение на градския площад с къщи и църквата зад тях,
а далеч вулканът избухва,
като нарича това обичайност.

Имало е ред едно време, който бил разрушен.
Така започнало всичко.
Привлекателността към придобитата инерция.

Джордано Бруно вярвал в звездите
като населени далечни светове,
всяка със свой процес
и собствен запас,
наричайки това: да не бъдеш сам във Вселената.