Българска история до 12 век през погледа на старите автори (III допълнено издание)

Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността й не се състои единствено в това, а и в съдържанието, адресирано към читателя. Книгата представя един различен поглед към историята. Или както казва самият автор Николай Колев:

"Целта, която преследвам с настоящата книга, е да съпоставя информацията от старите автори, достигнала до нас, и да направя изводи относно народа, който разширява на Балканите българската държава, без да ползвам изводите в прочетените от мене многобройни съвременни книги, които пълнят библиотеката ми. Това не правя от липса на уважение към огромния труд на съвременните български книжовници и историци, а от желанието да направя независима оценка на събитията и самостоятелни изводи за взаимната свързаност и последователност на събитията и техните последствия, четейки само старите автори.

Под стари автори разбирам съвременници на събитията или такива описвали ги след тях. Такива например са авторите, писали на гръцки във Византия и на латински в Западната Римска империя. Авторите, работили 100 - 200 или повече години след описваните събития, често използват по-стари автори. Те ни казват обаче и каква връзка има между събитията и живота в старо и в по-ново време. Съвременниците са по-добре осведомени в детайли, а по-късните автори имат по-добър поглед върху общия контекст на събитията и резултатите от тях. Това е много важен източник на информация, за да се ориентира човек сред множеството най-различни събития и названия на народите, участвали в тях.

При написването на тази книга се стремях в голяма степен да избягвам предположения за събития, за които нямаме достоверна информация. Методът, използван за да напиша тази книга, е следният: първо, след прочитане на цитираните в глава 40 източници направих извадки, които се отнасят до българската история. След това разпределих извадките в 35 глави по тематика и време. В самите глави подредих информацията по време и смисъл и съставих, доколкото е възможно, хронология на събитията. След това подредих всички събития в обща хронология, която се съдържа в глава 36. Четейки общата хронология, ние виждаме много интересни взаимни връзки между отделните събития по време и по място. Това наложи преработване на отделните глави с цел събитията да бъдат поставени в правилния контекст и взаимни връзки помежду си. Това беше най-интересната част от работата.