Българска история до 12 век през погледа на старите автори (III допълнено издание)

Замисляли ли сте се какво всъщност знаем за нашата история? Кои сме ние и какви са нашите идентичности и произходи? Учим и запомняме конкретни дати и имена, но до каква степен разполагаме с точна информация относно причините и последствията на събитията? Николай Колев си задава тези важни въпроси, а в търсене на отговорите му хрумва идеята да напише книгата "Българска история до XII век през погледа на старите автори". Тя е завършена през 2014 г. и публикувана година по-късно, а читателят я получава с твърди корици, покрити с естествена кожа. Важността на книгата обаче не се изразява само в нейния вид, а най-вече в съдържанието й.

Колев предлага уникален подход към историческите събития. Както самият той пояснява:

„Целта ми с тази книга е да сравня информацията от стари автори, достигнала до нас, и да направя собствени заключения относно народа, който разширява българската държава на Балканите. Не използвам данните от многобройните съвременни книги в библиотеката ми не защото не уважавам труда на настоящите български историци; просто желая да постигна независима оценка за взаимовръзките между събитията.“

Под „стари автори“ разбираме тези, които са били свидетели или описвали значими случки след тях. Пример за такива писатели са онези, работили във Византия или Западната Римска империя. По-късните историци често черпят вдъхновение от предшествениците си и ни дават контекст относно връзката между миналото и настоящето. Съвременниците обикновено притежават повече детайлна информация; докато по-късните хроникьори предоставят по-широк поглед върху общото значение на случилото се.

При написването на произведението си Колев полага усилия да избягва предположения за непотвърдени факти. Методологията му включвала: първо прочитане на цитирани източници в глава 40; извличане свързана информация за българската история; организиране й по тематика в 35 глави; подреждане според времевата последователност; както и изграждане на обща хронология представена в глава 36. Чрез тази хронология стават ясни интересните взаимовръзки между различни исторически моменти – което наложило преработване на отделните глави для поставяне им в правилния контекст помежду им – именно това било най-забавното предизвикателство при работа над текста.