Избрани разкази

Сабахатин Али е роден на 25 февруари 1907 година в Ардино. На седемгодишна възраст започва обучението си в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, работи като офицер и когато получава назначение в Чанаккале, семейството се мести там. Сабахатин продължава образованието си в началното училище и след завършването му се връща при вуйчо си в Истанбул, където живее една година. През учебната 1922-1923 г. постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир, където започва да пише стихове и разкази, които изпраща до различни списания и периодични издания; едно от тях е Ърмак.

По-късно Сабахатин Али учи за начален учител в Истанбул и след дипломиране става преподавател в Йозгат. През 1928 г. заминава за Германия с цел изучаване на немски език и се връща обратно през 1930 г., след което работи последователно като чиновник към Министерството на образованието и драматург във Държавната консерватория. В този период той вече прави значителни стъпки напред по отношение на турската литература с акцент върху реализъм: „Разказ за една гора“ е публикуван през 1930 г., а повестта „Воденицата“ излиза през 1935 г.

През 1932 година Сабахатин рецитира свое стихотворение пред публика в Коня, което води до ареста му с обвинение за обида срещу Ататюрк. През следващите години той работи активно – включително като служител в Дирекция по печата – а през 1935 г. сключва брак с Алийе ханъм; дъщеря им Филиз Али се ражда две години по-късно.

Следвайки политически натиск над него, Сабахатин губи работа като учител през 1945 година и същата година неговите произведения са публикувани във виенското издание Маркопаша - известно със своя хумор относно политиката; впоследствие срещу него са заведени множество дела заради написаното от него съдържание. Той е задържан през 1948 година и остава три месеца под арест без право на паспорт или защита от властите.

Насилствено принуден да избяга нелегално от Турция, той загива близо до Къркларели малко преди да премине границата с България.

Приживе авторът успява да публикува девет книги – сред които драмата „Есирлер“ (1936) – както повече от седемдесет стихотворения; творбите му са преведени на много чужди езици включително известните заглавия: „Воденицата“, „Каруца“, „Глас“, „Нов свят“, “Стъкленият дворец”, “Юсуф от Куюуджак” и “Дяволът у нас”.