Камъни на самотата

Годината е 1913. В Парамития, седемдесет и двама мъже – албански мюсюлмани от оспорваната до днес територия Чамерия, са привлечени от гръцкия митрополит с обещание за мир чрез маслинова клонка. Вместо това обаче, те биват жестоко убити и душите им остават завинаги скитащи се в смъртните води на реката, без да намерят покой. Години наред техният спомен преследва живите. Сред тях е Авдул, част от многобройната албанска общност на вярващите в кръста и полумесеца.

С богат език и съчувствие, а понякога с усмивка, Том Кука представя величествена история с разнообразие от човешки съдби – простосърдечни хора със старинни традиции, силни мъже и жени, както и младостта на момци и девойки с пламенна страст. Това историческо-битов роман разказва за родовата памет, корените и обичаите ни; той разглежда теми като принудителното изгнание от родния край и първата любов. Пронизан е от поверия и легенди за миналото към онова присъствие – Онази с косата. Според думите на Том Кука целта му е тревожният глас на Балканите да не утихне или повторно да се случи трагедията през кървавия XX век.