Биография на моите филми Ч.1

Историята на киното по света признава чехословашката Нова вълна от 60-те години, оценява полската филмова школа и с готовност отчита приноса на унгарското кино. В последните петнадесет години румънската Нова вълна продължава да е актуална. За съжаление, българското кино все още не заема своето място на глобалната карта – нито в Европа, нито дори в Източна Европа. То обаче, особено творчеството от 70-те години на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов и други значими режисьори, има много какво да предложи и очаква международно признание.

За да постигнем това разпознаване обаче, трябва аналитично и исторически да се върнем към великите времена на българското кино с достатъчна времева дистанция, която ще ни помогне да отделим същественото от несъществения материал.

Не познавам друг толкова проницателен и комплексен поглед към социалистическата реалност като този в „Авантаж“ на Георги Дюлгеров. Филмът предлага остра критика спрямо соца като култура основана на лъжи и фалшивост, но същевременно проявява съпричастие към малкия човек – онзи борещ се индивид срещу системата. Той понякога успява да избяга от хватките й; по-често става част от нея, но непрекъснато търси своето щастие и автентичността си във филма наречен живот.

Книгата на Георги Дюлгеров предоставя безценни вътрешни биографии за неговите произведения. За да разберем как са достигнали до величието на „Авантаж“ и „Мера според мера“, е необходимо да изследваме процеса на развитие и творчески търсения зад работата му.

доц. Димитър Камбуров