Чакай и се надявай

Текстът в тази книга е написан от момче на около 16-17 години, което още тогава има желанието да създаде свои житейски мемоари. Първото предизвикателство, с което се сблъсква, е изменчивостта и несигурността на спомените, но това не е единствената пречка. Множество случки и ситуации ще го отклонят от първоначалния му план и сами по себе си ще станат част от неговите спомени. Сюжетната линия се движи между възможностите на едно прекъснато и след това възстановено приятелство, както и между една неизразена и друга разбита любов. Събитията се развиват в краткия период между февруари и юли 1988 година – последната преди важна промяна за автора, България и целия свят. В този контекст тези „спомени“ служат като документ за времето.