Аполон

Мнемозина е гръцката богиня на паметта и дъщеря на Уран и Гея, което я поставя сред божествата от предолимпийската ера. Тя съхранява спомените за „предисторията“ на света. От Зевс тя ражда деветте Музи, които са покровителки на изкуствата; чрез тях поетите получават вдъхновение и просто пресъздават божествените видения.

Древните хора вярвали в два извора – Лета, символизираща забравата, и Мнемозина, олицетворяваща паметта. По пътя към безсмъртието орфиците вземат мерки да не объркат двата извора и жаждата им за душа да бъде утолена само от водите на Мнемозина, тъй като именно там се крие ключът за достъп до царството на Персефона.

Гърците наричали „Истината“ Алетея, която означава незабрава. Загубването на паметта се смятало за загуба на истинността. Паметта е онази част от идентичността ни, която свързва човека с определена етнокултурна група или семейство. Дори когато Калипсо му предлага дарба безсмъртие, Одисей отказва да забрави „себе си“, защото това би означавало загуба на паметта - важен аспект при обединяването и укрепването на общността; аедитe – поети певци служители нa Музите – играят основна роля в запазването й. Те познават героичните родословия и постоянно обновяват знанията относно тях. Чрез възпяване подвизите на героите те напомнят както за техния произход - аристократите - така и за ценностите ради които тези герои дават живота си.

Тази серия сме решили да наречем Мнемозина, тъй като вярваме в значението na памetтaтa.