Свободата от сенките. Справедливост и образование в диалозите на Платон

В книгата читателят ще намери анализи относно Платоновото разбиране за справедливостта. Според него, тя не е само вътрешна нагласа или добродетел, а също така и взаимодействие между хората – временно, когато извършваме действия с цел постигане на определено благо, и дългосрочно, когато живеем в общност по специфичен начин. Освен това авторът подчертава, че справедливостта включва и отношението към самия себе си. Това е второто основополагающо послание на платонизма в контекста на политическите добродетели: че справедливостта означава живот в истина със собствената душа. Тя представлява както проблем на обществото, така и предизвикателство за индивидуалната душа - особено във връзката между разума и желанията ни.

Разгледани са Платоновите възгледи относно образованието и знанието – как трябва да протича процесът им и какви цели преследват. Темата за самото познание също е важна: какво значи да знаеш нещо според Платон? В изследването се разглеждат понятия като "човек" и "човешко съществуване", както и темите свързани с времето, случайността, красотата, любовта, душата и човешката природа. Авторът акцентира върху факта, че ключовият въпрос пред изследователите на Платон не е толкова кои термини са важни за философията му, а как тези термини взаимодейства помежду си.

Когато четем диалозите на Платон обикновено фокусираме вниманието си само върху първоначалните идеи от разговора. За по-пълно разбиране обаче е необходимо да вземем предвид вторичното ниво – политическия аспект και моралния контекст; т.е., условия като мястото на разговорa , участниците в него , техните роли , поведението им по време на дискусияta итн . Затова изследванияте в тази книга отделят драматургичния компонент от съдържанието сами по себе си — представяйки го като структура без пряка връзка със смисъла натоварен с аргументите .

Авторът счита справедливостта за уникален вид свобода от нашите вътрешни сенки. Не става дума за идеално място без сенки осветлено от светлината знаниями; а вместо това един живот , където можем адекватно да различаваме реалността от проекциите които сме изградили . Сенките играят важна роля - те символизират недостижимите ни идеали но същевременно показват желаното у нас реалност . Нужно е обаче умение да различаваме действителното от сенките без да ставаме зависими нито от едното , нито от другото .