История на Византийската империя. Период II (518-610)

Втората част от енциклопедичния труд на забележителния руски историк разглежда динамичния период на растежа на Византийската империя, която се утвърджа като завоевателна и съзидателна сила между 518 и 610 година след смъртта на император Анастасий и възкачването на Юстиниан I.

Цялото управление на този изключителен византийски владетел е пронизано от стремежа му да възстанови Римската империя. Той остава в историята не само с бурното строителство, включително известната „Света София“ в Константинопол, но и с редица други архитектурни шедьоври. Освен това, той предприема усилия за кодифициране на действащото римско право чрез своя "Corpus Iuris Civilis", който продължава да бъде основополагаем документ до наши дни. Неговият стремеж към централизиране на огромната империя води до установяването на поземлен кадастър, данъчно облагане върху земята и въвеждането на система за наследствена аренда. Всички тези действия са насочени към главната цел: обединяване на разнообразната империя посредством единство във вярата и правото.

Успенски акцентира и върху значителното влияние на съпругата му – императрица Теодора, предоставяйки интересни детайли и противоречиви оценки, като особено внимание отделя свидетелствата от историографа Прокопий Кесарийски.

Руският учен не пропуска да подчертае развитието търговските отношения с Източните региони по време на Византия, както и проявите от така наречените циркови партии и въстанието „Ника“. Той описва позорното управление под Фока преди идването на Ираклий, когато започва нова ера в историята na могъщата държава.