Вик в тишината. Поезията на Борис Христов

Неговото почти мигновено появяване на литературната сцена продължава да впечатлява критиците, които се опитват да разберат как автор, който едва е дебютирал и не разполага с никаква институционална подкрепа, успява да стане една от най-значимите и влиятелни личности в българската поезия.

Какъв е ключът към този удивителен успех, толкова рядко срещан през онези години, благодарение на който Борис Христов внезапно заема централно място в българската поезия – хвален открито от мнозина и тайно ненавиждан от водещите фигури на тогавашния тоталитарен режим?

Как така трудната му поезия, чиито послания не са достъпни за всеки читател, става обект на преписи и изчезва от библиотеките? Как този пробив се оказа толкова значителен за кратък период от време, че дори самият поет беше смутен... което в крайна сметка го принуди да се дистанцира от публичните среди на поетичното слово?