По на запад, най на запад - Япония

Първо искам да подчертая, че книгата ми („П? на запад, най на запад - Япония“) не е посветена само на Япония в традиционния смисъл. У нас има множество експерти по японската култура – дори излишно много за размера на страната ни и разстоянието между Балканите и Източна Азия. Опитът ми като историк обаче показва, че често хората предпочитат мнението на непрофесионалисти пред това на специалистите. Вероятно една от причините е, че експертите са твърде сериозни и строги в подхода си към темата си; те изглеждат недостъпни, а както се казва: „прекален светец богу не е драго“. Лаици с ограничени познания често се оказват по-близки до незнаещия и затова той ги възприема по-лесно.

Не твърдя, че моите впечатления са абсолютно верни; но с увереност мога да кажа, че те са мои лични виждания и съществува вероятност да съдържат грешки. Аз самият имам опит в друга сфера, така че тук мога да бъда просто относително добре информиран любител. Всъщност 99,9% от посетителите на Япония са именно лаици.

Така моите бележки – основани основно на писмата до приятелите ми през последната година – нямат претенции за всеобхватност. Не съм целял да нарисувам грандиозна картина за съвременна Япония; далеч съм от подобна идея. Нямам намерение да шокира читателите със зрелище или пък с картина, която ще ги остави без думи от възторг или отчаяние. По-скоро желанието ми е скромно: представяне пред българския читател образа на страна такъв какъвто я вижда един неспециалист — страна с история паралелна с нашата , но за наше голямо съжаление — живееща сякаш в различен времеви контекст.

Давам си сметка колко важно е осъзнаването, че въпреки формалното едновремие понякога отделните народи преживяват различен исторически момент (не откривам нищо ново тук). За жалост разликата между реалността у нас и тази в Япония може би достига около половин век според оптимистичните оценки.

Иван Илчев