Литературата във властта на метеорологията
Издателство: | Персей |
Брой страници: | 370 |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-05-22 |
ISBN: | 9786191613557 |
SKU: | 19289160016 |
Размери: | 13x20 |
Тегло: | 404 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 25 лв. |
**Климат и креативност**
**Поетика на нестабилността**
Маргарита Серафимова, специалист в теорията и историята на литературата, представя новаторски поглед върху атмосферните явления и тяхното значение за човешкото въображение.
Литературата има изключително важна роля в оформянето на нашето възприятие за времето. Непредсказуемите природни стихии, както и деликатните изменения в атмосферата, са неизчерпаем ресурс за вдъхновение и творчество. Дъждът, вятърът и светлината, която проблясва през облаците – всички те оказват дълготрайно очарование върху човека.
Човекът е същество с климатичен характер. Времевите условия усилват физическите и психически настроения, създавайки радостна или тъжна обстановка; те предлагат символика, разпознаваема от всеки: свързването между сълзите и дъжда или слънцето с доброто настроение. Много заглавия сами по себе си говорят красноречиво (като „Бурята“ от Шекспир, „Отнесени от вихъра“ на Мичъл или „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ на Райнов), а множество стихотворения сякаш директно падат от небесата.
Атмосферните явления със своите естествени звукови ефекти присъстват не само в литературния свят – те намират отражение във музикалните произведения като знаменитите "Годишни времена" на Вивалди до мюзикла "Аз пея под дъжда", както и в популярни български песни като „Топъл дъжд“ на Силвия Кацарова или „Ветрове“ на Лили Иванова. Живописта също черпи вдъхновение от драмата на природната среда – нейният контраст с човешките преживявания придава допълнителна сила на творбите. Темата за времето остава близка до хората даже в ежедневието: тя сближава непознати личности или запълва неловката пауза между разговори; може да бъде повод за сериозен дебат относно глобалното затопляне – едновременно значима и повърхностна тема. От кухнята (например белтъци “разбити на сняг”) до дигитализацията (“облачни” технологии) – всяка социална практика потвърждава задълбочената връзка между човека и атмосферните явления.
Нашият период е изпълнен с кризи, сривове и несигурности; това поставя метеорологията пред обществото като интересна интердисциплина. Климатичният аспект навлиза активно във начина ни мислене, усещане και пресъздаване – напуснали сме стабилността na класическите идеали و сме се озовали насред хаоса - турбулентността e част oт живота ни , подобно nа ефекта a пеперудata . Човекът представлява вихрушка сред бурната природа.
Тази книга разглежда основната нестабилност na чoвeшкия живот чрез призмaтa нa метеорологияta.
.
.