Борхес и другите - там

Отец Николай има алергия към съвременния свят и неговата естетика, независимо дали става дума за реализма или критичната му форма (какво всъщност означава да бъдеш критичен в рамките на реализъм?). Той поддържа дистанция от безвкусните мистики, недостатъчно разработената литература и неизживения живот, както и от всякакви крайни идеи за края на света. Готов е да се бори с тях дори чрез нещо толкова обикновено като гореща шкембе чорба.

В противоречие с общоприетите нагласи, Николай Петков вярва, че животът имитира литературата и че хората са продукт на собствените си истории. Професионалната му роля свещеник допринася за връзката му с тези разкази: „Както трахеята пропуска въздуха, така свещеникът трябва да позволява историите да преминават през него.“

Николай не проявява суета; той излъчва спокойствие, което парадоксално може да доведе до безпокойство у другите. Като селски поп използва привилегията си да развива всяка история в нова интерпретация. Спонтанно успява да добавя "ефекта на забавяне", наследство още от Омир. Неговият стил не е агресивен или натрапчив – по-скоро представлява бавно завладяване.

Георги Каприев