Виж Арлекините!

„– Погледни арлекините!
– Какви арлекини? Къде са те?
– Навсякъде. Разгледай се. Дърветата са като арлекини, също и думите. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Сложи на едно място шегите и образите – и ще получиш нов арлекин. Хайде, по-активно! Създай света! Измисли действителността!"

Този текст е от последния роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), публикуван през 1974 г., който притежава привидната прозрачност на автобиографичен разказ: той следва живота на Вадим Вадимович, руски писател, който в преддверието на старостта започва да преразглежда своето минало - различните му съпруги, ранните творчески опити, радостните дни по Лазурния бряг с тамошната младеж, Париж и емигрантската общност, Америка с университетските среди, разнообразие от любовни истории, успехи, страхове и разочарования; дори спомени за Ленинград от шестдесетте години с хотелски служители... Това е поредица от преживявания и образи, които мигновено изпъкват със своя блясък преди да изчезнат подобно на арлекини.

"Набоков пише прозата така както тя трябва да бъде написана - с величие!"
Джон Ъпдайк

"Усещанията при Набоков са удивителни - толкова многоцветност, сила и вдъхновение! В това отношение той няма равен сред съвременната литература. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо преживяване за ума и въображението; то носи удоволствие за чувството за красота. Ако литературата може да предостави нещо близко до чиста чувствена наслада ,то това се постига чрез прозата на Владимир Набоков."
Мартин Еймис