Аудио-визията. Производство, разпространение, показване
Издателство: | Рой Комюникейшън |
Брой страници: | 240 |
Година на издаване: | 2017 |
Дата на издаване: | 2017-08-16 |
ISBN: | 9789549335439 |
SKU: | 19756800016 |
Размери: | 14x20 |
Тегло: | 284 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 12 лв. |
Подобно на другите области в икономиката, и в аудио-визията цифровизацията води до промени в правилата на търсенето и предлагането. В новата дигитална среда акцентът е поставен върху "потребителя" вместо върху "продукта". На следващите страници ще бъдат разгледани различни аспекти от трансформациите, наложени от цифровизацията във филмовото разпространение и показването на аудиовизуално съдържание.
Дигиталният запис не само улеснява процеса на заснемане и подобрява качеството на изображението, но също така предоставя по-голяма свобода за творците да реализират своите идеи. Разходите за материали и монтаж значително намаляват, докато възможностите за свързване с аудиторията и разпространение през интернет стават многобройни.
В киното тези иновации са придружавани от изменения в начина, по който се възприема продуктът от екранното изкуство. Като част от културната индустрия, разпространението и показването на филми зависи както от познанията относно пазара, така и от самия предлаган продукт или услуга. Икономическите условия, конкуренцията между фирмите и алтернативните занимания оказват влияние. Освен текстовото съдържание на посланията чрез движещи се изображения, киното като културна практика оформя нов тип театри и зрителски навици. Робърт Арнолд отбелязва важността на исторически обусловеното разбиране за „ходенето на кино” като отправна точка за теорията относно възприемането на филма.
Съществуват проучвания, които анализират променящите се отношения между формата на филма, кинозалата и технологичния напредък в киноиндустрията. Те разглеждат историческото развитие на никелодеоните (малки кина), големите киносалони, навлизането на звука в киното, автокиното и мултиплексните зали. Други изследователи като Джанет Уаскоу подчертават индустриалната структура с особен фокус върху икономическите връзки между продукция, разпространение и показване. От своя страна Робърт Алън акцентира необходимостта да се осмисли кино-рецепцията като концепция със взаимодействие между компоненти каквито са индустриалните форми (показ), социално-демографските характеристики (аудитория) както контекста около прожекцията.
Поради фактора че цифровизацията елиминира някои непоправими разходи свързани с производството на филми [4], днешното им разпространение може да бъде извършвано чрез комбинация от традиционни методики с новаторски маркетингови техники подпомагани от онлайн платформи за търсене информация.
.
.