Виното на мъртвите

Този дебютен роман, въпреки че е написан от един все още неопитен автор в процес на самооткритие, притежава своите качества. Той се състои от трийсет и седем разказа, но текстът представлява едно цяло; разделянето му на двайсет и две глави е направено от френското издателство. В произведението ясно личат различни литературни влияния. Зловещата история за приключенията на главния герой Тюлип, който случайно попада в подземията на гробище, включва фантастични елементи и безпощадна критика към френското общество между двете световни войни. То напомня за творби като разказите на Едгар По, „Нос“ на Николай Гогол, историите за Барон Мюнхаузен, героите на Балзак и „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Франсоа Рабле, както и пиесите с персонажа Татко Юбю от Алфред Жари и дори писанията на Маркиз дьо Сад. Стилово значително влияние оказва Луи-Фердинан Селин.

„Виното на мъртвите“ става достъпно във Франция чак през 2014 година по повод стогодишнината от раждането на автора. Гари не успява да го публикува в младостта си, въпреки че романът носи зародиша на таланта му – талант, който ще бъде развиван в следващите му произведения до такава степен, че това първо дело може да се счита за ключ към цялостното творчество на писателя с многобройните литературни идентичности. Той никога не забравя този свой труд и даже интегрира цели пасажи в последвалите романи.

Гари остава една сложна фигура с уникално присъствие в литературата през ХХ век и след смъртта си продължава да удивлява читателската аудитория. „Виното на мъртвите“ служи като пример как един автор може да запази своя младежки стил през целия си творчески път. Богатството заложено в неговото първо произведение се умножава впоследствие; любителите של работата му ще открият източника зад новаторските идеи при прочита му с изненада и удоволствие.