Живи образи

Тя можеше да бъде запомнена от съвременниците си просто като жена на Мережковски, но извървява своя път като Зинаида Гипиус – авторка, критик и поетеса, която веднъж е заявила провокативно: „Обичам себе си както бога...“

В Петербург, където прекарва почти три десетилетия, а след това и в емиграция, тя заема уникално място и остава в централната част на литературния живот. Описват я като декадентска Мадона, сатанеса, вещица или жива легенда. В периода на емиграцията пише книга за своите съвременници и колеги; произведение за миналото, което никога не спира да живее в нейната памет. За нея всичко изживяно остава само в едно граматическо време – сегашно продължително.