Последните ръкописи

Славе Гьоргьо Димоски е роден през 1959 г. в село Велестово, разположено в община Охрид. Той е автор на над петнадесет поетични сборника, включително четири за деца и две книги с есета. Освен това е съставил антологията „Тяло и струна”, която разглежда любовните и еротични теми в македонската поезия. От 2008 година той ръководи Управителния съвет на международния фестивал „Стружки вечери на поезията” и основава популярния в Република Македония фестивал „Поетическа нощ във Велестово”. Димоски е носител на редица престижни награди, сред които: „Млада Струга” (1982), „Златна ябълка” от Загреб (1988), наградата „Братя Миладинови” (2000) и “Гран При на Европа” за цялостно творчество (2009). Получава Орден "Златна есен – Сергей Есенин" за принос към световната литература през 2012 г., а два пъти печели наградата на град Охрид "Св. Климент Охридски" за значим принос към развитието на града (през 2000 и 2012 г.). Неговите произведения са преведени на повече от двадесет и пет езика, а отделни стихотворни книги са публикувани в Русия, Полша, Швеция, България, Сърбия, Турция, Азербайджан и Монголия.

Книгата му "Последните ръкописи" представлява впечатляваща поетична творба с уникални характеристики като имплицитни символи (херменевтики), множество значения и най-вече изключителен артистизъм в стиха. В света на Димоски поезията функционира като един вид "резервен език", който се явява висш вариант - онтологично коронясване на словото под формата на поезия.
Венко Андоновски