Песни и поеми

Бърнс се утвърдил едновременно като един от основателите на новата шотландска поезия и нейния класик. Неговото творчество осигурява трайно уважение към малко архаичния диалект, който ще бъде изучаван от любителите на поезията в Лондон и Южна Англия. С него полидиалектизмът в английската поетична традиция най-накрая получава своето признание.

Основната му мотивация за писането на скотиш е дълбоката любов към фолклора. Творбите му са пронизани с народни мотиви; много от песните му са предназначени за пеене, като често указват популярните мелодии, с които да бъдат изпълнявани. Бърнс стои редом до гениални анонимни шотландски фолклорни творци и представлява истинска експлозия на националния дух на Шотландия — нещо, което Гьоте също забелязва: „Древните песни на неговите предци все още живеят в душата на народа… и високото им съвършенство е намерило израз в него…“

Името му придобива митичен статус; той става част от живота на всеки студент в Шотландия – символизиращ новото самосъзнание на страната. Когато селяните напускат родината си за Америка, Канада или Австралия, те вземат със себе си пръст от земята на предците и стихотворенията на Бърнс. Творчеството му генерира огромна симпатия из цяла Европа — произведенията му са коментирани и анализирани от личности като Гьоте до Бенедето Кроче. По този начин Робърт Бърнс преминава границите na Шотландия и се утвърдява като световен поет — днес той принадлежи както на своята страна, така и на човечеството.
Владимир Свинтила