Обещанията на интересното

В архива на Шопенхауер е открит малък трактат, озаглавен „За интересното“, който не е бил публикуван по време на живота му. Философът, чийто основни врагове на човешкото щастие са болката и скуката, в момент на своята забавена популярност посвещава около двадесет ръкописни страници на необичайната категория „интересно“. Той я нарича „скрита нишка“ за разбирането на многослойната концепция за човека.

Настоящото изследване представя за първи път подробно характера, особеностите и естетическия потенциал на това комплексно художествено понятие. Анализира се произходът му при френските моралисти, проявленията му през Романтизма и достига до волунтаристичното тълкуване от Шопенхауер – бащата на съвременния ирационализъм. Така се обяснява как и защо „интересното“ става един от ключовите аргументи зад значителния естетически преход между класическата и модерната естетика.

Интересното представлява лекота, остроумие, любопитство и пикантност; то носи игрив дух и известна безцеремонност като самостоятелна категория, която служи за отражение на осъзнатия модерен индивид. Новият човек търси у него утеха, развлечение и приключения след постоянните трудности в живота си и дълбоките философски въпроси. Защото светът през призмата на интересното изглежда като весела младежка игра с множество цветове...

Петър Пламенов притежава докторска степен по философия и магистратура по литературознание и култура. Завършил е НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“. Преподава естетика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и има редица публикации в сферата на философията, естетиката и културата, сред които са: „Тялото текст“, „Нищета в пародията“, „Спасяване на спокойствието“ and др."