De Concordia: За съгласуването на провидението

Анселм от Кентърбъри (около 1033–1109) е философ и теолог от Средновековието, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри в периода между 1093 и 1109 година. Той е считан за основоположник на схоластичната традиция и е известен със своето онтологично доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. папа Климент XI го удостоява с титлата учител на църквата. Анселм се нарежда сред най-влиятелните богослови в западното християнство по време на Средновековието.

Роден в Аоста, част от Кралството Арл около 1033 г., той произхожда от благородническо семейство, свързано със Савойската династия. Баща му Гъндълф има ломбардецки произход, а майка му Ерменберга е родственичка на Ото I Савойски.

На 23 години Анселм напуска родния дом и преминава през Алпите, като обикаля Бургундия и Франция. Вдъхновен от репутацията на Ланфранк (приора на Абатството в Бек), той пристига в Нормандия през 1059 г., след което постъпва в абатството през следващата година. Канонизиран е през 1494 г., а папа Климент XI го провъзгласява за един от учителите на църквата през 1720 г. Първоначалните издания на неговите произведения са публикувани между 1491-1494 г. в Нюрнеберг, последвани от нови издания през 1675 и 1721 г. във Париж, както и едно във Венеция през 1746 година.