Мир вам

"- Мо, необходимо е да установим дали светът все още съществува или вече го няма - каза Ут и замълча, оставяйки Мо да обмисли това дълбоко и значимо питане…

Романът започва с антиутопичен мотив – земята изглежда отново безжизнена и пуста, а самият свят, който наричаме така, тъй като не помним какво представляваше, вече не съществува. Сегашното положение се възприема като проблематично, нарушено и разпокъсано, но все пак някак си успява да оцелее. Без да осъзнаваме започваме да вървим заедно с Мо в търсене на отговори и надежда… Трябва ли действително да приемем това за антиутопия?
Стилът на романа е наситен с псалмистична образност. Символи и значения от древността на Стария Завет излизат почти във всеки ред и ни канят да усетим дълбочината на Давидовото слово.
Може ли животът в света отново да покълне и да намери смисъл чрез Думите на Книгата?"