Силите на речта

Книгата на Димитър Вацов е както енциклопедична, обхващаща широк спектър от възприятия, така и концептуална, тъй като очертава начините за тяхното интегриране в контекста на „радикалната прагматика“. Този проект представлява рамкова идея, разработена на границата между авангардните разбирания за езика. В момента е трудно да се мисли извън тези предели. Книгата е задължителна четива за всеки с дълбок интерес към актуалните направления в философията на езика.

Стефан Попов

В нея философията на обикновения език смело взаимодейства с онтологията, а аналитичният и континентален подходи се събират, за да формират впечатляваща нова концепция относно действието на речта. „Радикалната прагматика“ предлага вдъхновяващи нови погледи върху теми като суверенност, знание, метафори и истина. Обещанието на тази книга не просто обещава обновление в неопрагматизма; то предлага нова посока за философията и шанс пред разума.

Дарин Тенев

„Силите на речта“ представлява ключова работа в философския проект на Димитър Вацов с влияние далеч отвъд българските граници. От една страна, тя укрепва и систематизира радикално иманентистката позиция на автора във философията по отношение на езика; от друга страна – осветлява нейния онтологически фон чрез линията начертана още в „Онтология на утвърдяването“ (2003). Радикалната прагматика при Вацов предполага рядък критически синтез между две иначе противоположни перспективи: аналитичната традиция и посткритическата онтология. Поради това „Силите на речта“ свидетелства за творческите сили самата философска дисциплина.

Димитър Вацов е български философ и културолог с университетска преподавателска дейност.

Той е роден през 1971 г. в София и завършва специалността "Философия" в СУ “Св. Климент Охридски” (1996), където защитава докторската си дисертация със заглавие “Онтология на утвърдяването: Ницше като задача” (2003).

Между 1999-2004 г. работи като щатен преподавател по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, след което преподава хонорувано там и във СУ “Св.Кл.Охридски”.

От 2004 г., той става редови преподавател в Нов български университет (НБУ) – доцент по тема "Свобода и признаване: интерактивните извори na идентичността" (2007–2017) , а от 2017 г.- професор със труда "Това е истина!".

Бил e директор нa бакалаврската програма по Философия n НБУ(2004-2006), както i ръководител нa общообразователнитe курсове зa знания n същият универитет(с периода 2006-2011).

Той управлявал департамент "Философия или социология" н НБУ oт май 2012 до 2016 година.

Главен редактор e нa сп."Критика или хуманизъм"(от1999) , a cъщо председателнa Фондацията зa хуманитарни или социалнии изследвания - Софияи(от20202).