Идеи, образи, символи в българската поезия през втората половина на ХХ век и началото на ХХI векк

Иван Гранитски е създал нова крепост за българската поезия. Неговият монументален труд представлява истинска планина от образи и идеи, задълбочени анализи и чисто удоволствие от поетичното изкуство. С перото в ръка, подобно на Дон Кихот с неговото копие, а като Санчо с острия си език, той неуморно разкрива историята с гранитния си чук, която носи в себе си имената на множество български поетични дарования, много от които остават почти неизвестни за съвременниците.

Сизифовската задача на Иван Гранитски да обхване практически невъзможното - десетки талантливи български поети и тяхното творчество през последните 60-70 години - може да се нарече "неръкотворен паметник", както казва великият Пушкин. Този паметник не е само собственост на автора му, а отдаден знак на няколко поколения даровити българи – един вид поколенчески поклон пред техния колективен талант. (Енчо Господинов)