Куче на име Коте

Аз съм Коте, но всъщност представлявам кученце.

Тази история разказва за удивително приятелство, което придава смисъл и посока на две самотни същества. Тя ни напомня да се доверяваме и да приемаме различията помежду си без осъждане.

„Котките са независими – ми казваше мама в детството. – И ти трябва да бъдеш независима!“

Въпреки твърденията на майка ми, аз не се чувствах независима, а по-скоро сама. Опитвах се да комуникирам с птиците и дори търсех компания от лоса. Но всички горски животни ме игнорираха или бягаха от мен. Избягвах хората, защото мама винаги ми повтаряше да не им вярвам. Един ден обаче срещнах човек на име Пор, който ми каза:

„С това приключи твоето усещане за самота.“