Археологически паралели. Студии въърху историята на античното изкуство в България

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е изтъкнат български археолог, историк на изкуствата и политическа фигура. Той изучава археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Започва систематични разкопки в България между 1909 и 1910 г. в Хисаря.

От 1910 до 1920 година заема поста първи директор на Народния археологически музей у нас.

През 1912 г. провежда първите проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на Балканските войни (1912-1913, 1915-1918) предприема три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници и води детайлни дневници. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 г., а също така извършва проучвания в софийските църкви „Св. София“, „Св. Георги“ и Боянската църква. Проучва значителния тракийски могилен некропол при село Дуванлий близо до Пловдив между 1929 и 1931 година.

Той е основателят и пръв директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 г., както и председател на Българската академия на науките от 1937 до 1944 година.

В настоящата книга са разгледани някои от най-забележителните антични художествени произведения открити по българските земи по времето на Богдан Филов – надгробната плоча на Анаксандър от Аполония, плочата на Каликрит от Равда, статуята на Ерос от Никюп, релефът с изображение на Аполон от Девня, релефът с Херкулес от Стара Загора както и множество известни статуи представени върху тракийски монети като Аполон от Каламис, Хермес според Праксител или Аполон Савроктонос също авторство под Праксител.

Това е второто издание на труда; първоначалното му публикуване се е случило в Сборник за народни умотворения, науки и книжнина - част историко-филологична и фолклорна , том VIII (XXVI), през годината 1912.