Никой не знае защо

Драматургията на Златанов представлява връщането на бъдещето в историческите корени на съвременната българска литература. (Владимир Сабоурин)

Златанов е упорито и настоятелно ангажиран с негативен анализ на ситуация, в която се намира между миналото, изпълнено с ченгеджийство, и все още неосъщественото настояще на свободата за т.нар. нов човек – предприемача. Този нов индивид, символизиращ прехода, трябваше да стане господар на собственото си съществуване. Пиесите му отразяват реалността на застой в настоящето, където човекът е ограничен от липсата на автогосподство; ако можем да говорим за общ колективен субект тук, то това е обезсиленият идиот пред своето бъдеще. (Станимир Панайотов)