Духът на айкидо

Основният въпрос, който стои пред нас, е: Защо айкидо може да се определи като божествено стъпало и какво го различава от другите познати на хората "бойни изкуства"? Освен това, защо именно айкидо е единственото сред останалите бойни изкуства, което ще успее да премине през прага на отминалата епоха в следващия период?

Отговорът на тези запитвания е следният:
В айкидо основният принцип е хармонията и стремежът към мир в служба на тази хармония. В него няма място за атакуващи инициативи или самозащита самоцелно. Вместо това всяко движение се използва като стъпка за оптимизиране на цялостната траектория – тук не съществуват погрешни тенденции; напротив, присъства постоянна оптимизация. Дори при най-неблагоприятната ситуация се търси начин за повишаване до качествено ново направление. Противникът остава свободен да действа, докато ние максимално експлоатираме неговата траектория с оглед разнообразяване на света около нас.

Ясно е, че от бойните изкуства ще остане само аспектът им като изкуство. Останалото ще бъде трансформирано. Историята сама по себе си ще ни интересува само дотолкова, доколкото става дума за художествени проявления във войната. Самозащитата и атаката звучат остарели спрямо поставения въпрос - с кого всъщност ще се борим и с кого ще конкурираме?