Пенчо Славейков. Съчинения. Том. II. Лирика

„Само Бог изпитва страдание по такъв светъл начин. Бях запознат почти с всички стихотворения от „Сън за щастие", но е интересно - днес ги възприемам като нещо съвсем ново.
Пейо К. Яворов, поздравителна картичка до Пенчо Славейков (1 декември 1906 г., Нанси)

Дори и най-обширните поетични символи и художествени структури в творчеството на Пенчо Славейков – като „роден кът” или „роден край”, се явяват пред нас като индивидуални образи, оживели в една национална поетична среда.
Боян Пенев, стенографски бележки

Между съвременните български автори, Пенчо Славейков блести със своя талант, култура и широк духовен обхват... Гениалната дълбочина на неговите психологически и художествени идеи надхвърля пределите на българския живот и култура.
Проф. И. Михал, 1911 г., Прага"