Бавно

Съпругата ми Вера споделя: „На всеки петдесет минути по френските пътища загива човек. Погледни как шофират – като луди! Тези същите хора, които проявяват изключително благоразумие, когато виждат как някоя старица бива ограбена на улицата. Какво ли ги прави толкова безстрашни зад волана?“ Как да й отговоря? Може би така: мотоциклетистът е потопен в момента на своята скорост; той е заловил един миг от времето, откъснат както от миналото, така и от бъдещето; освободил се е от времевия поток; с други думи, изпада в екстаз. В това състояние забравя за възрастта си, за семейството и притесненията си; затова не го е страх – източникът на страха идва именно от бъдещето, а който не мисли за него, няма основание да се тревожи.

Бързината представлява вид екстаз, дарен ни чрез техническата революция. За разлика от мотоциклетиста обаче бегачът винаги остава осъзнат за собственото си тяло; той трябва да мисли за болките в краката и дишането си; докато тича усеща теглото и възрастта си повече отвсякога. Но щом предаде контрола над скоростта на машината, всичко се променя коренно. От този момент нататък тялото му остава извън уравнението и той навлиза в свят на нематериална скорост – чиста скорост без цели или ограничения – истински екстаз. Интересно взаимодействие между студената безличност на техниката и горещия пламък на екстаза.