Другото тяло

Новият роман на сръбския автор Милорад Павич (роден през 1929 г.) с название „Другото тяло” (2006) е изключително многозначна творба. Както обикновено, Павич разчита на активното участие на читателя, оставяйки му свободата да избере дали да възприеме произведението като любовна история или като метафизически трилър за второто тяло на Иисус Христос. Някои критици го сравняват със славянска версия на „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун, поради амбицията му да предложи нова интерпретация на важни библейски моменти.

„Другото тяло” ще удиви почитателите на Павич с прехода към по-традиционно повествование – то не представлява речник, кръстословица, клепсидра или Таро карти както предишните му творби; това е просто роман. Може дори да се определи и като автобиографичен роман. Въпреки че самият автор смята тази книга за най-добрата си след „Хазарски речник”, наричайки я негово „друго тело”, в него той за пръв път споделя писателските си страхове и комплекси, а също така разглежда уязвимостта и деликатността на литературата в контекста на бездуховността в съвременното общество.

„Моите книги са подобни на шведска маса: вземаш каквото ти харесва и колкото пожелаеш, независимо откъде започнеш.”
М. Павич

Павич е определен за първия писател от ХХI век.
„Пари Мач”

Той мисли по начин, аналогичен на нашето сънуване.
„Ню Йорк Таймс”

Павич се счита за една от значителните фигури в световната литература.
„Тиемпо”, Мадрид

Авторът желае да придаде статут магично предметно значение книгата - Кутията с Организирано Знание - която може да комуникира само със себе си и други книги; той стреми книгата да стане мощно оръжие.
Антъни Бърджис, „Обзървър”, Лондон

Павич намира начини да надмине романовата традиция от XX век чрез методи различаващи се от тези във френския нов роман или новия нов роман.
„Независимая газета”, Москва