Моята история. Де е България?

Жанина Драгостинова е родена на 8 март 1962 г. във Варна. Първата й публикация с публицистичен характер носи заглавие "Твоята история" и излиза през 2004 година. Тя е превела от немски редица произведения, включително "Логиката на образите" от Вим Вендерс, "Анархия на фантазията" от Райнер Вернер Фасбиндер, "Пътуване към Трулала" от Владимир Каминер, както и книгите "Нощна тарифа", "Сърцебиене" от Илдико фон Кюрти, "Улична боксьорка" от Инка Парай и "Орли и ангели" от Юли Це.

Драгостинова работи като журналистка и през 2005 година получава извънредно отличие в журналистически конкурс, организиран от Центъра за развитие на медиите и Центъра за изследвания и политики за жените. През 2006 г. тя печели награда в конкурса „Надежда за Източна Европа“, проведен от протестантските църкви в Германия съвместно с факултета по журналистика в университета в Дортмунд; също така е удостоена с второ място в конкурса на австрийската информационна агенция APA и Банк Аустрия Кредитансталт със заглавие „Писане за Средна и Източна Европа“.

След дебютната си книга авторката смело надскача границите на журналистиката с творбата си “Моята история”, която представлява своеобразно продължение на предишната й работа. В нея представя серия “моментални снимки” относно новата ни историческа реалност. Без да се впуска в патос или сантименталности, тя самоиронично търси позицията на обикновения човек – онзи индивид, който изглежда зад оставащ пред събитията, но все пак участва активно или поне свидетелства за тяхния ход чрез личния си опит.

Основният акцент пада върху историята - отражение както на политическите динамики , така и социалните проблеми днес; но освен това става дума за лични истории - твои, мои или нейни – разположени между патетичните стихове на Вазов и шегите относно американеца, французина και българина. Мигновението варира между миризмата на пържени кюфтета до звука auf военни маршови барабани; потопено e то самосъжаление или пък танцува без памет? Какво стана с България?

Авторът предлага поглед навътре към нас самите - не винаги приятелски настроен , но искрен - стремящ се да запечати образа на българина такъв какъвто го вижда миг преди той да стане европеец."