Виена

Прозата на Антони Георгиев наподобява гоблен, изработен от мъж – тя е фотографски фокусирана и журналистически прецизна, но в същото време изглежда дистанцирана от самата себе си, наблюдавайки се отвън. В структурата на разказа се вплита и процесът на неговото написване; обратната страна на гоблена става част от видимия образ. Дори най-малките детайли са представени като улики, елементи от криминална мистерия, чийто разгадка колебае между действията и думите. Извършителят представлява невъзможната културна идентичност, която принадлежи едновременно както на едните, така и на другите. Антони Георгиев може да бъде сравнен с българския Пол Остър. Разбира се, това не е точно вярно. Ако има нещо по-малко точно за неговата проза от факта че е българска, то това би било твърдението че копира американските виждания на Остр. Всъщност гобленът му произхожда именно от чакалните в европейските летища, които имат достатъчно общо помежду си, за да направи всичко останало без значение.
Георги Лозанов