Ох, лю(бо)в

"Прониквах в нея постепенно, сантиметър по сантиметър, сякаш връзките, които я съхраняваха цяла, можеха да се прекъснат при най-малкото грубо действие. Тя се разтваряше под мен с незабележима готовност като розов цвят, който предпазливо разкрива своята жадна за нежни ласки сърцевина гънка по гънка. И двамата нямаше нужда да бързаме – Ена защото времето в нейния свят беше замръзнала каменна река, а аз - понеже исках безкрайно да се насладя на нашата закъсняла среща. Преди много години моят хищен стремеж бе да я покоря и да разтърся всичко около себе си с мощта на егоистичната ми младост, която живее от разбити сърца. Не успях и я оставих сама след моя бегство. Но в този магически момент не желаех никъде да отивам; копнеех за това нашето сливане да продължи завинаги, клетките на телата ни едновременно да се освободят от тежестта на миналото си наследство и в радостния хаос на новия живот да формират общо тяло, където уморени можем напълно да изчезнем."
Иван Голев