Философски портрети, миниатюри и фрагменти

Така:
Теза: философията може, ако не всичко, то поне много.
Антитеза: философията е неспособна да постигне почти нищо; тя се характеризира с безразличие, апатия и примирение.

А за да се преодолее тази противоположност, човек може да се обърне към първоизточника на всички тези идеи и техните синтези – самият Бог на триадите. И ето какво казва той (философията на правото): "Философията като размисъл за света възниква едва когато реалността приключи своя процес на развитие и достигне завършеност... Когато философията започне да нанася своето сиво върху вече съществуващото сиво, това означава, че някакъв аспект от живота е остарял. Философията не може да го подмлади с този си подход; тя само успява да го разбере. Совата на Минерва разгръща полета си единствено в сумрак."

Ако животът на някого е протекъл по такъв начин, че още в ранната му младост – например на 16 години – той успее да осъзнае дълбочината на истината, че философията не променя света, а само го познава - което само по себе си е значимо постижение - тогава той ще бъде изпълнен с благодарност. Възможно е през следващите шест десетилетия до навършването на 78 години все така да остава коленичил в признателност към Хегел, Минерва и совата за онова безценно знание или прозрение, което те са му предоставили в нужния момент.