Невидимото дете

Змеят доплува до прозрачната стена и отвори устата си, пълна с малки, бели зъби.
„Изглежда е ядосан - помисли си Муминтрол. - Ядосан е, въпреки че е толкова миниатюрен. Какво мога да направя, за да спечеля неговата любов?... И какво ли яде? Какви са хранителните навици на един змей...?"
Разтревожен и развълнуван, той взе буркана и се насочи към къщата много внимателно, за да не удари змея в стъклените стени. Беше ужасно дребен и деликатен.
- Ще се грижа за теб и ще те обичам - му прошепна Муминтрол. - Нощем ще ти давам възможност да спиш на моята възглавница. А когато пораснеш и започнеш да ме обичаш, ще те водя да плуваме заедно в морето...