Съчинения в пет тома Т.1: Какъв е Хамлет? Обърканият чорап. Сребърната паяжина

В творчеството на авторите като Петко Ю. Тодоров, Рачо Стоянов, Антон Страшимиров, Георги Райчев и Яворов можем да намерим най-автентичните прозрения относно съдбата на българския народ. Драматургът е призван да работи с реални личности и за да постигне истинска стойност в своите произведения, той трябва точно да ги представя. Но достойнството на тези писатели не се изчерпва само с това. Националната ни душевност е заплетена и опожарявана през вековете, което изисква дълбок талант и интуитивно разбиране за нейното възприемане. Според мен, в контекста на другите славянски народи, душевността на българина остава скрита зад здрави каменни стени и разкритията ѝ в драматургията са по-скоро свързани с болката отколкото с външния патос.

Лично никога не съм проявявал интерес към определението жанр. Всички свои постановки реализирах според собствената си логика на процеса. Не съм имал усещането, че експериментирам; фактическите данни или академичните познания никога не са стояли пред моето спонтанно чувство за творчество. Бях способен да поставям комедии, но нито веднъж не изпитах желание или настройка за такъв вид театрална продукция.
— Вили Цанков