Ранновизантийска култура по българските земи IV - VI век

Професор доктор Димитър Овчаров е един от най-признатите археолози в България. Той е работил на различни позиции, включително като уредник в ОИМ - Велико Търново, директор на ОИМ - Търговище, научен сътрудник в НВИМ - София и член на АИ с музей към БАН.

Овчаров защитава кандидатска дисертация със заглавие „Ранновизантийското крепостно строителство по българските земи V-VІІ век“ и докторат на тема „Средновековните рисунки графити от българските земи – извор за историята, материалната и духовната култура“. В периода 1983-1993 г. той ръководи Секцията по средновековна археология в Археологическия институт при БАН. Освен това повече от две десетилетия редактира списание „Археология“, а между 1993 и 2001 г. е негов главен редактор. През 1992-1993 г. заема поста директор на Националния археологически институт.

Той преподава курсове по обща археология, древнобългарска култура и религия както и ранносредновековно изкуство в различни университети като СУ "Климент Охридски", Славянския университет, Нов български университет и Националната художествена академия. Провежда разкопки на над 15 обекта в България, като особено внимание обръща на Велики Преслав – вторият български столицата.

Основният му интерес се концентрира върху византийската и средновековната българска археология; резултатът от труда му са над 300 публикувани научни статии, студии и монографии.

Ранновизантийският период (ІV–VІ век) продължава около три века – време с богато съдържание въпреки кратката си продължителност. В него протичат значителни икономически, социални и политически промени които влияят върху културното развитие: архитектурата и монументалните изкуства най-добре показват тези трансформации.

На формата και характера της ранνοβυζαντινής κουλτούρας влияят множество фактори: наследството от елинистическите римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции така както новите християнски вярвания.
В сблъсък с античното изкуство настъпва победа за утвърдилото се средновековно творчество.
По времето на ранното Византие наблюдаваме впечатляващ синтез между архитектурните стилове and monументални изкуства; например церквата представлява необходима форма комбинирана с каменна пластика стенописи мозаечни композиции балансиращо допълват взаимно своето присъствие.Тези иновации формират важен етап във развитието нa средневековното съзнание; Балканските провинции играят водеща роля в тази архитектурна практика през многокултурния контекст нa империята.