Feeling. Expiry Date

В продължение на повече от десет години носех в себе си неясната идея да напиша книга, в която да представя женската перспектива за емоционалната култура на отношенията през 70-те и 80-те години на миналия век. За да започна сериозно с писането обаче, две изречения, чути в един мрачен зимен ден, ме провокираха.

Сутринта бях поканена на дискусия относно Закона за патронажа. Там директорът на един от театровете в столицата изрази недоволството си от този нормативен акт с думите:

"Разбира се, добре е да имаме патрони, но кой ще им каже какво да финансират? Заради това тази хубава млада актриса може просто да подходи към патрона и той ще й даде пари за каквото му хрумне!" – т.е., подразбираше се, че патронът по дефиниция трябва да бъде хетеросексуален мъж.

Привечер присъствах на обсъждане на теза, където ректорът на висше учебно заведение пред около сто дами, основно университетски преподаватели, се обърна към един от деканите на Софийския университет и възкликна:

"Пешо, Пешо! Виж колко красиви жени имаме тук; те имат нужда от мъже като нас двамата за водачи!" (Няма коментар!)

Заради тези случки станах упорита и написах тази малка книга. Надявам се други средновъзрастни български жени също да намерят отражение в нея.