Фотописи

Тези произведения, разположени на границата между арт фотографията и минималистичната литература, са изключително въздействащи и мъдри именно заради своята простота и непретенциозност. Те представляват своеобразни репортажи от сърцето – визуални хайку, вдъхновени от уникален поглед към открития, неочаквани сюжети с изненадващи крайности, парадоксални ъгли на кадрите и тяхното усмихнато-тъжно, често болезнено тълкуване.

Иван Кулеков е химик по образование, който в миналото е рисувал карикатури. Той също така е филолог с опит в радиото; неговите пиеси са представяни в Народния театър, Сатиричния театър и Младежкия театър. Въпреки че някои от книгите му не ги разбира напълно, тъй като са написани на италиански или унгарски език и макар да е получил преводи в множество европейски страни, той се кандидатирал за президент на България. Дълго време избегнал телевизионните предавания до момента когато анимационен филм по негов сценарий попаднал в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Докато заснемал документални филми както в Китай, така и във село Хирево, Кулеков работил върху списание „Паралели“, стремейки се да обедини образи и думи от целия свят. След повече от 15 години усилия той затворил тези творби между кориците на книгата си „Фотописи“, която според слуховете започвала с нищо и завършвала със въпроса "Защо?". / Авторът споделя своето виждане за себе си и творбата си "Фотописи" накратко./