Потомците

Василка Николова Донова е родена на 8 януари 1928 година в село Гълъбо, намиращо се в Старозагорска област. През същата година баща й, след като взема заем от Народната банка, закупува тухларна и за десетилетие успява да я трансформира в модерна и печеливша фабрика. След 9 септември 1944 г. обаче фабриката е национализирана, а самата Василка е обявена за „народен враг“. Това ярко петно върху името й оказва дълбоко влияние през целия й живот. Тя не може да започне висшето си образование две години поради отказа да получи удостоверение от Отечествения фронт (ОФ). Изключват я от ДСНМ с мотива, че е „национализирана“, аполитична и индивидуалистка. Въпреки многобройните трудности и препятствия накрая получава възможност да завърши българска филология в Софийския университет. Няколко пъти опитва да кандидатства за аспирантура, но без успех по политически причини.

В новата си книга „Потомците“ Василка Донова разказва именно тази история – живота на едно интелигентно и свободолюбиво момиче от България, чиито мечти и стремежи са жестоко подтиснати от злия дух на комунистическата власт след 9 септември 1944 г. Разказът представя борбата на една светла душа срещу мракобесната действителност, вдъхновена от любовта към справедливостта и правото на всеки човек да бъде свободен.

„...Имаше ли дом в България, който не трепери пред страха от насилие или мстителност вследствие завистта и злонамереността? От алчността на хора без ценности, които станаха силни чрез привилегиите си при новите власти? А ОФ обещаваше законност, сигурност и свобода за народа...“

„...Душата на Светла бе спокойна… Небето над нея беше ясно. Не осъзнаваше как тъмни облаци се натрупват зад хоризонта; знаеше само, че трябва да участва активно във формирането на света според принципите на красотата и справедливостта така щото всеки човек там да бъде уважаван гражданин..."