Най-сетне край

Темата, която обединява всички творби на Петер Турини в настоящата книга, е човешката самота. Тази самота може да бъде резултат от жестокостта на обществото, което по различни причини изолира индивидите, или пък е съзнателно избрана с надеждата за откриване на измамно спокойствие дори в смъртта.

Самотното момче търси забавление сред боклуците; човекът, който не успява да се свърже с другите, спира да говори; момичето убива детето си без дори да осъзнава какво прави; майката остава пренебрегвана от сина си; слепецът на върха на планината живее в усамотение; човекът наслаждаващ се на стари филми също е самотен; и онзи, който вярва че може да надвие живота.

Въпреки всичките тези индивидуални страдания, тези хора имат нещо общо - те търсят връзка с другия. Лъжейки себе си в надеждата да я намерят, ако не загинат в този процес, единственото им оставено действие е просто да извикат като Тарзан – техният вик всъщност представлява вопъл или крик от отчаяние.