Сузана и зяпачите

При погледа назад към прозаичното творчество на Мария Станкова, ясно се откроява нейният талант в разказването на истории. Нейният стил е изпълнен с усет за ирониите на живота, парадоксите и гротеските, които го съпътстват. В това отношение "Сузана и зяпачите" представлява напредък не само по отношение на логиката, която изгражда света си, но и по начина й на писане. Книгата е сложна, полифонична и театрална – съдържа множество преплитащи се гласове, които предават историите си. Персонажите активно коментират своето разказване. Тук присъства колажен подход и динамика.

"Сузана и зяпачите" разглежда теми като търсене – между кризата и авантюрата, миналото и настоящето. Това е книга с отворен край; тя избягва традиционната окончателна точка в края - отражение на живота сам по себе си, който никога не спира да се развива.