Единадесети сливенски пехотен полк по пътя на безсмъртието 1885-1945 г.

Всяка година българите отбелязват годишнината от сраженията на връх Шипка по време на Освободителната война. След Балканските войни в историята ни се споменава и за "Родопската Шипка" - боевете на вр. Средногорец, както и за Новата Шипка - сраженията на Калиманското плато в Македония. По принцип "Шипка" символизира една величествена и героична епопея. Въпреки това съществува друга епопея, която днес остава малко известна и забравена, пред която гореспоменатите две изглеждат незначителни. Това е защитата на връх Каймакчалан през септември 1916 г. В контекста на тази битка българският войник, макар формално да има съюзници, всъщност е оставен сам срещу многобройните сили на противника от Съглашението. Срещу огромното превъзходство в артилерия, боеприпаси и численост врагът разчита само на безпримерната храброст и саможертва на мъжете от Сливенския полк. Подложени под жестокия огън на врага при тежки климатични условия, българските воини демонстрират непоколебимост – те не знаят какво значи да се отстъпва или да се дезертира когато става въпрос за защита родината си. Гръбнакът на отбраната там са смелите бойци от 11-ти Сливенски пехотен полк, чиято история представям в моята книга.