Зад вратата на залеза

Ако искате да ми вярвате, тези стихотворения ме развълнуваха и гласът ми трепереше, докато ги рецитирах. Новата книга на Антоанета Николова е също толкова чудесна – нежна и естествено завладяваща, пронизана от искреност и достъпност. В нея всичко е изпълнено с ярка тъга, споделеност в лилави нюанси, добродушие, уважителен недоизказан смисъл, детска наивност и приказен стил с изящни детайли. Тази поезия носи носталгия за бягствата от себе си и завръщането към собственото "аз", вплетена в градска меланхолия, която не подхожда на всеки.

В творбите си Антоанета Николова представя различни аспекти на човешкото съществуване – понякога тя е символ на крехкостта или липсата на определени качества. Значимо е как в нейното творчество Бог говори не само чрез ангелите Си; чрез нея се проявява тихото му усилие срещу злото. Дори най-недовършеното стихотворение тук има повече стойност от огнените думи; но какво може да направи Антоанета? Не може да бъде упреквана за това, че идва от друга духовна сфера – онази раса, която се появява зад хоризонта на добротата и съчувствието!

Румен Леонидов