Намерени в превода. 31 българисти чужденци и техните български езици

Текстът представя 31 интервюта с хора от различни части на света, които са посветили живота си на българския език и литература. Разговорите са проведени между февруари 2011 г. и декември 2013 г. чрез лични срещи, предварително зададени въпроси (само един такъв е за Димитрис Аллос от Гърция), както и чрез фейсбук чат или имейли. Участниците изразяват желание да бъдат забелязани в България, да получат признание за усилията си и дори подкрепа – не само индивидуално или творчески, но и институционално.

Парадоксалното е, че на институционално ниво те остават сами в усилията си да популяризират българската литература в своите страни, действувайки почти като литературни агенти без адекватна помощ от родината си. Някои от тях постигат успехи, докато други се отказват поради равнодушието на българските власти и се насочват към нови начинания. Въпреки това все още има млади хора, които проявяват интерес към българската култура и литература.

Основните три думи - Случайност, Себеотрицателност и Стоицизъм - обобщават мотивацията зад избора им да се ангажират с българската културна идентичност. Те водят до концепцията за "Съдба", която символизира значението на този избор за тях самите като чужденци-българисти. За тези хора българският език представлява съдба; те я приемат с благодарност независимо от трудности или недоразумения.

Въпреки факта че много често информацията за българска литература извън страната идва именно благодарение на техния труд вместо по линия на добре организирана държавна политика – такава реално липсваща – авторът призовава читателя да обърне внимание не толкова на чиновниците със скромен принос в тази сфера, а повече върху културната среда и нейното развитие чрез вдъхновяващите личности преводачи.