Нов сън за щастие

Сред множеството поетични издания, които се публикуват всяка година в България, творбата на Ивайло Иванов изпъква като истински остров. Тя е "нова", но не в смисъла на експериментално произведение, което претенциозно се опитва да предложи нещо революционно на света; вместо това носи класически характер. Авторът, който наблюдава реалността през страниците ѝ, я възприема като сътворение такова каквото е и с онова смирение, което подобна обективност неизменно предполага.
"Нов сън за щастие" представлява книга извън времето си и именно затова е лишена от баналност. Това е произведение на вдъхновено краевремие, далеч от суетата и шумотевицата на ежедневието./Емилия Дворянова/